Ще уча утре… май

Не знам защо всички очакват толкова от мен. Майка ми все ме натиска с „училището е най-важното“, баща ми пита как вървят „целите“ ми… А аз просто искам да си лежа и да не ме закачат.

Миналия месец трябваше да уча за важен изпит по математика. Учителката ни предупреди: „Този тест ще ви определи крайната оценка.“ Имах две седмици. През първата гледах TikTok, направих си нов плейлист, подреждах си гардероба (все едно това някога ми е било важно). Казвах си: „Още има време, утре ще се захвана.“

После дойде втората седмица. Същото. Един ден даже реших „да се настроя психически“ и просто стоях и си зяпах тавана.

Вечерта преди теста се паникьосах, взех някакви стари листи, отворих YouTube с уроци, но всичко ми се размаза в главата. Резултатът: двойка. Първата ми по този предмет. Не плаках. Просто седях и се чудех – как така позволих да се случи?

Майка ми, разбира се, побесня. А аз само казах: „Ще го оправя.“ Ама дълбоко в себе си знам – няма гаранция. Ако пак оставя всичко за после?

И ето ме – отново си лежа, скролвам и си мисля, че трябва да уча. Ще уча. Утре. Обещавам.