Вече 6 месеца лъжа, че работя от офиса, а всъщност съм в курорт

Казвам се Мирослав, 29 съм и работя в IT. През октомври миналата година ми одобриха 2-седмична почивка в Созопол. Хареса ми толкова много, че просто... не се върнах.

Всяка сутрин в 9:00 се събуждам в апартамента си на 50 метра от морето, отварям лаптопа и започвам работния ден. Колегите мислят, че съм в офиса в София. Мениджърът ми мисли, че съм в офиса. Дори майка ми мисли, че се върнах в София.

Страхотното е, че работата ми е почти изцяло дистанционна. Участвам в Zoom срещи с фон от старата си стая. Кодирам по плажа. Отговарям на имейли докато пия кафе с изглед към морето. Продуктивността ми дори се е подобрила.

Куче, което започнах да храня всеки ден, вече ме познава. Местните в кафенето ме наричат "софиянецът". Имам любимо място за дейли стендъп-а - пейката до фонтана.

Летният сезон беше най-лесно - туристи навсякъде, никой не ме забелязваше. Зимата е по-трудна, но все още няма проблем. Казвам на колегите, че "имам грип" когато искам да остана цял ден навън.

Най-странното нещо? Спестявам пари. Наемът тук е вдвое по-малко от София. Храната е по-евтина. Нямам разходи за транспорт или модерни дрехи за офиса.

Вчера мениджърът ми каза: "Мирославе, харесва ми колко по-релаксиран звучиш напоследък. Трябва да правиш повече почивки."

Единствената ми грижа е какво ще стане като дойдат корпоративните срещи лице в лице. Засега ги отлагам с "спешни проекти".

Знам, че рано или късно ще ме хванат. Но всяка сутрин се събуждам щастлив. За пръв път в живота ми работата не се чувства като работа.

Далаверата ще продължи, докато не ме хванат. Или докато морето не ми омръзне. Засега и двете изглеждат невъзможни.