Пристъп на гняв: счупеният телефон

Аз съм 22-годишна и през последната година гневът ми започна да контролира живота ми. Работя в малък офис, където постоянно съм под напрежение. Когато нещо не вървеше по план, сякаш всичко в мен експлодираше. Първо започна с повишаване на тон към колежките си за дреболии. После започнах да хвърлям предмети. Веднъж, след като шефът ми върна доклад със забележки, аз се ядосах толкова, че удрих бюрото, затворих се в тоалетната и плаках. Прибирам се вкъщи с натрупаното напрежение и това се пренася върху близките ми.

Най-тежкият инцидент беше преди месец. Спорихме с приятеля ми за това, че прекарва много време с приятели. Чувствах се пренебрегната и започнах да крещя. Той се опита да ме успокои, но аз се почувствах, че не ме разбира. В порив на гняв взех телефона, който държеше, и го хвърлих в стената. Той се разби на парчета, а лицето на любимия ми се изпълни с шок и болка. Още в този момент съжалих и изпитах вина, но думите ми вече бяха нанесли рани. По-късно, когато отидох да се извиня, той ми каза, че не може повече да търпи истериите. Чувствах се ужасно от себе си.

Семейството ми също страда. Крещях на сестра си, когато беше изцапала кухнята, и блъсках вратите. Майка ми плачеше, а аз се оправдавах със стреса. Знам, че гневът ми не е просто мимолетен изблик, а дълбоко натрупано напрежение и страх, че губя контрол. Започнах терапия, за да разбера откъде идват тези реакции. Психологът ми помага да науча техники за дишане, да броя до десет и да излизам на въздух, когато усетя, че кипя. Започнах и йога. Понякога все още губя контрол, но осзнавам, че гневът ми разрушава отношенията, които са ми скъпи.

Пиша тук, защото искам да се освободя от вината и да потърся съвети. Гневът не решава проблемите; той ги усложнява. Надявам се да се науча да бъда търпелива и да не наранявам хората, които обичам. Ако някой е бил на мое място, моля, споделете какво ви е помогнало.